Някаква шишарка

Тихичко си тананиках,

разхождайки се в парка

и нехайно аз подритвах

някаква шишарка.

Но изведнъж шишарката подскочи

и очи човешки ококори,

ядно тя дърветата посочи

и със ясен глас ми проговори.

Каза ми, че във гората

всяка взима тя се ражда,

каза ми, че я сърби кората,

отвътре сякаш нещо я прояжда.

„ ...И искам да узная аз какво е

нещото, дали въобще е мое!”

И всеки път, когато на земята пада,

започва да се бели. Кората се разпада.

„А отговорът, той ми се полага!!”

Шишарката обаче се разлага

преди да разбере какво се крие в нея.

„И всяка зима аз се раждам,

                                 и всяка зима крея...”

©






M.C.Esher Hand with Fir Cone 1921 woodcut