brutality is truth / truth is brutality

Авантаж

" ... Тя майка ми казваше така: "Няма да се събираш с лоши приятели - с какъвто се събереш, такъв ставаш." Добре де, казвам, мамо, аз сега добър ли съм? "Да-а-а, ти си добро дете, добър си." А аз й отговарям така: Е тогава що да не се събирам с лоши, нали съм добър? Щом с какъвто се събереш, такъв ставаш, и те да станат като мене - добри."

                                                                                                                          - Авантаж

Five Man Army

Moonlight Drive

 Penetrate the evenin' that the 

City sleeps to hide 

Rosencrantz: So, we've got a letter which explains everything.
Guildenstern: You've got it!
Rosencrantz: I thought you had it.
Guildenstern: I do have it.
Rosencrantz: You have it?
Guildenstern: You've got it!
Rosencrantz: I don't get it!
Guildenstern: You haven't got it?
Rosencrantz: I just said that.
Guildenstern: I've got it.
Rosencrantz: Oh, I got it!
Guildenstern: Shut up!
Rosencrantz: Right. 




The Player: The old man thinks he's in love with his daughter.
Rosencrantz: Good God. We're out of our depths here.
The Player: No, no, no! He hasn't got a daughter! The old man thinks he's in love with his daughter.
Rosencrantz: The old man is?
The Player: Hamlet... in love... with the old man's daughter... the old man... thinks.
Rosencrantz: Ah. 

Дилема

— Сигурно е приятно да живееш като зеленчук — съгласи се той замислено.

— Гадно е — възрази Йосарян.

— Не, трябва да е много приятно да се освободиш от всички съмнения и от това напрежение — настояваше майор Данби. — Мисля, че би ми било приятно да живея като зеленчук и да не вземам никакви важни решения.

— Какъв вид зеленчук, Данби?

— Краставица или морков.

— Каква краставица? Хубава или лоша?

— О, хубава, разбира се.

— Тогава ще те откъснат, когато си най-сочна, ще те нарежат и ще направят от теб салата.

Лицето на майор Данби се помрачи.

— Тогава искам да съм лоша краставица.

— Тогава ще те оставят да изгниеш и ще те използуват като тор за хубавите краставици.

— Е, май че не искам да живея като зеленчук — каза майор Данби с усмивка на тъжно примирение.

Just give a whistle!

Some things in life are bad
They can really make you mad
Other things just make you swear and curse.
When you're chewing on life's gristle
Don't grumble, give a whistle
And this'll help things turn out for the best...

And...always look on the bright side of life...
Always look on the light side of life...

If life seems jolly rotten
There's something you've forgotten
And that's to laugh and smile and dance and sing.
When you're feeling in the dumps
Don't be silly chumps
Just purse your lips and whistle - that's the thing.

And...always look on the bright side of life...
Always look on the light side of life...

For life is quite absurd
And death's the final word
You must always face the curtain with a bow.
Forget about your sin - give the audience a grin
Enjoy it - it's your last chance anyhow.

So always look on the bright side of death
Just before you draw your terminal breath

Life's a piece of shit
When you look at it
Life's a laugh and death's a joke, it's true.
You'll see it's all a show
Keep 'em laughing as you go
Just remember that the last laugh is on you.

And always look on the bright side of life...
Always look on the right side of life...
(Come on guys, cheer up!)

But words are things...

But words are things; and a small drop of ink

Falling, like dew, upon a thought, produces

That which makes thousands, perhaps millions, think.

                                                                                       Lord George Byron

Но неща са думите; и капчица мастило,

падаща като роса, е това, което мисълта

у хиляди, може би милиони, е родило.

                                                                                                            ©

Човешката идентичност

           

„Once you label me, you negate me”- „Щом ми сложиш етикет, ме отричаш”, казва предвестникът на философкия Екзистенциализъм Сьорен Киркегор. За него класифицирането означава пълно заличаване на човешката идентичност, защото именно индивидуалните разлики предопределят същността ни.

     Стремежът на човека да бъде като „другите” или пък липсата на стремеж да съгради свои собствени идеали и цели са се наблюдавали винаги- виждаме ги в разделеното френско общество в „Дядо Горйио” на Балзак, в сивия бюрократичен свят на Гоголовия „Шинел”, както и в униформизираните хора в картината „Golconde” на сюрреалиста Рене Магрит.

     Но през 20-ти век популярната култура и литературата създават групи от млади хора, които в същността си се опитват да избягат от уеднаквените и скучни американски къщи – през 50-те и 60-те години се заражда обществото на битниците, превърнали се по-късно в символ на свободата и правото на личен избор. После следват хипитата, които се явяват гласа срещу войната, расизма и антихуманните политически действия; пънкарите, живеещи в изоставени къщи и несъгласни с обществения ред; авангардистите, опитващи се да покажат необичайното лице на изкуството... Всички тези последователи на контракултурата и подражатели на отрицанието оформят модерното общество такова, каквото е днес.

     Но тяхната първоначална идея за „различност” бива извъртяна на 180 градуса, в резултат на което хората започват да се групират – и съответно уеднаквяват. По улиците можем ясно да разпределим особено податливите младежи на рапъри, метъли, чалгаджии, снобари, кифли, костюмари и  какви ли още не – все етикети, които правят всичко да изглежда така скучно и еднообразно,  че като че ли няма нужда да погледнеш в очите и да проведеш разговор с човека отсреща – екстериоризацията и категоризирането го правят вместо теб. И евентуално ти също се превръщаш в Хайдегеровия „das Man”- само че „das чалга Man”, “das метъл Man” или „das зубър Man”. Но приликите с „човекът-маса” си остават същите, понеже ти също така говориш празни приказки, такива, каквито говорят всички, ти също машинално се съгласяваш с общоприетите порядки и ги превръщаш в свое верую (пък ако те се променят- и ти се променяш с тях), ти също гледаш възмутено на различните, просто не проумяваш тяхното инакомислие и нестандартност. Ти си имаш етикет и хората те разпознават по него- това става много лесно, понеже и те си имат своите етикети, отличителни белези, които ги „различават”, така че да знаеш към кои да се присъединиш.

     Но по-горе споменатите екстериоризация и категоризиране водят не само до размиване на личността, те биха могли да имат много по-дълбоки, дори глобални последици. Защото те са предпоставка и за поддаване на манипулация – в приятелски кръг, в малкия социум на работното място, както и в големия социум, където медиите и политиката прекрачват най-личното ни пространство - това на нашите мисли и вярвания, насаждайки ни какво и как да мислим. Така  злоупотребяват с човешките ни свободи. А как бихме могли да се осъзнаем и да си отворим очите, да видим истината през оковите, щом още от младежките си години се влияем толкова лесно и поглеждаме без капка съмнение натам, накъдето сочат всички пръсти?

     Решението според мен е да постъпваме като Марк Твен: „Когато откриеш, че си на страната на мнозинството, значи е време за промяна.” И то не от инат, а от съмнение, което е водело и великия Айнщайн по пътя на науката.

     И макар съмнението и отричането да са неща негативни и наивни, те могат да бъдат погледнати като ключ към намирането и извайването на Аза- затова и не си купувам  лилави ботуши, когато списанията ми кажат, че лилавото е на мода през този сезон. Нито слушам музиката, която бълват масмедиите, нито чета популярната литеаратура за еманципирани момичета, нито пуша. Защото нито ми доставя удоволствие, нито изпитвам нужда да се променям заради и като другите.

     Така оборвам песимистичното заключение на Сартр, според когото ние сме „произведени от погледа и думите на другите хора”, понеже човек е щастлив и удовлетворен от себе си когато го изпита, а не когато му кажат, че е такъв. Ето защо човек трябва да вярва преди всичко в себе си и да се създаде такъв, какъвто иска да бъде; не бива да се оправдава с обстоятелствата или да се остави повлечен от тълпата, без идентичност, на която да се уповава.