ДЕТЕТО

Падат капки, изцедени от небето,

падат капки

и мокрят детето,

а то, от покрива на някой блок

замерва хората

и се прави на Бог.

Бог високо, цар далеко,

а замерваните хора

охкат меко

и глухо.

И мрънкат недоволни –

ще им се да беше сухо.

Слънчев лъч

разкъсва облака

и огрява хорската злъч.

Тюхкане, охкане,

пак сме сърдити –

да имаше ветрец и сянка поне.

А детето продължава

да цели хората:

„Ще се събудят, ще се събудят!...” – то се надява.

©