Божеее

Брадата на Зевс го засърбяла,

затова Яхве се почесал.

Оказало се, че Аллах има въшки,

затова Ра взел, че се обръснал.

"Тъжната повест на човешкия/българския живот"

Ако случайно някой влезе в къщата,

там няма да намери никого;

ще види само прашните портрети,

коварното и празно огледало

и на вратата листът пожълтял:

„Стопанинът замина за Америка.“

    Последните пет стиха от „Повест” на Атанас Далчев съдържат едни от основните елементи, типични за неговата поезия – физическото пространство и обектите-символи, които го изпълват.

   Къщата, стаята, портретите, огледалото.

   Също като Далчевия лирически герой в неговата къща и ние, българите, се намираме на нашия малък и удобен Балкански полуостров. Всъщност не толкова удобен, защото нещо вечно ни притеснява.

   Притеснява ни гледката, която виждаме от нашия вече не затворен и черен, а широко отворен прозорец със западно изложение. И вратата вече е зейнала, а дръжката й отдавна е ръждясала, защото последният никога не затваря след себе си. Всъщност последен няма – много са обитателите, напускащи своя дом и домът става все по-пуст, а все по-самотните стопани не харесват гледката в огледалото.

   Струва им се сякаш, че стрелката на часовника тук се върти по-бавно. Струва им се, че неговото слънце изгрява от Запад, а залязва натежало и самотно в градините, пожълтели от годините. Струва им се, че всички пътища на спомена са минати, но те са по-скоро забравени. И покрити с прах от колите на тези стопани, които бягат далече от къщата, стаята, портретите и огледалото.

   Българите винаги са се намирали на границата между Запада и Итока. Все повече обаче се взираме в рационалния, аналитичен Запад и се отдалечаваме от духовния Изток.

   Прогнилите плодове на този процес не убягват на съвременния българин. Във филма „Източни пиеси” той си казва: „Имам нужда от опора, но не ми трябва бастун. Трябва ми някаква истина, на която да се опра.”.

   Опустяването на вечно търсещата човешка душа се наблюдава и в лириката на Далчев, който, сам възпитаник на Запада и последовател на немската „нова обективност” в литературата, остава незадоволен от своите търсения. Годините, старостта, смъртта и безвъвратно изгубеното време са темите, които терзаят лирическия му герой.

   А в същото време от Изток отеква гласът на Буда: „Вие сте изоставили великия чист и спокоен океан и сте се вкопчили в една вълна, която възприемате като цялото на водата  в стотиците хиляди морета”. Чарли Чаплин му подглася с малко ироничен реализъм, казвайки, че животът, погледнат отблизо, е трагедия, а погледнат отдалече – комедия.

   Тази способност на човека да се откъсва от предметите, от света и от времето, е на особена почит на Изток, под формата на медитация. На Балканския полуостров медитация не се практикува. Тук „откъсването” има географско измерение, а не духовно. Но нали човек носи проблемите си със себе си – тогава няма значение дали сме в къщата или изън нея. Разликата е в гледката от прозореца и в онази носталгия, която ни тегли на Изток.

   В края на краищата слънцето изгрява именно оттам.

Едип цар в кожени панталони

Закони

Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно почтено разстояние между вас и любимия ви. Скъсите ли това разстояние, ще изгубите любовта си.

- Учителят Петър Дънов

1. От съществуването на стабилни ядра следва, че ядрените сили компенсират електричното отблъскване между протоните, т.е. те са сили на привличане. Когато броят на протоните в ядрото нараства, нараства и електричното отблъскване между тях, което се стреми да разцепи ядрото. За да се запази стабилноста на ядрото, необходим е по-голям брой неутрони, тъй като на неутроните действат само сили на привличане. При много малки разстояния между протоните и неутроните обаче силите на привличане се сменят с ядрени сили на отблъскване.

- Основен закон за ядрените сили

Как да си сготвиш компания за вечеря?

Когато си в кухнята всичко е толкова лесно.

Ножът е в теб и ти си властелинът на всичко живо, полуживо и дълбокозамразено.

Можеш да прекараш дразнещото синьо сирене през пъкъла на фурната и да го изкараш оттам с аромата, който на теб ти харесва.

Можеш да сготвиш твърдите тиквички, докато омекнат.

Да измиеш под чешмата пълната с кал глава на зелето.

Да обезкостиш рибата, за да не се забие някоя неочаквана костица в гърлото ти.

Да разбъркаш супата, така че бульонът да не е вечно на дъното.

Да изчакаш ябълката да узрее, за да не я ядеш кисела.

Вместо да дълбаеш до сладката сърцевина на динята, просто да си изрежеш парче и да го захапеш от сочната страна.

Можеш да сложиш в течния шоколад мляко, ако е прекалено сладникав или да добавиш мед в чая, ако е прекалено горчив.

Можеш да си направиш салата от най-свежите и готини зеленчуци, така че да няма гнили домати и бледи, безлични краставици в чинията ти.

И накрая - да си изпечеш тестено човече в желаната форма, с желаните подправки, въобще съвсем по твой вкус.

Но когато го вкусиш, тялото му ще се разтопи върху езика ти, защото е просто тесто.