„Once you label me, you negate me”- „Щом ми сложиш етикет, ме отричаш”, казва предвестникът на философкия Екзистенциализъм Сьорен Киркегор. За него класифицирането означава пълно заличаване на човешката идентичност, защото именно индивидуалните разлики предопределят същността ни.
Стремежът на човека да бъде като „другите” или пък липсата на стремеж да съгради свои собствени идеали и цели са се наблюдавали винаги- виждаме ги в разделеното френско общество в „Дядо Горйио” на Балзак, в сивия бюрократичен свят на Гоголовия „Шинел”, както и в униформизираните хора в картината „Golconde” на сюрреалиста Рене Магрит.
Но през 20-ти век популярната култура и литературата създават групи от млади хора, които в същността си се опитват да избягат от уеднаквените и скучни американски къщи – през 50-те и 60-те години се заражда обществото на битниците, превърнали се по-късно в символ на свободата и правото на личен избор. После следват хипитата, които се явяват гласа срещу войната, расизма и антихуманните политически действия; пънкарите, живеещи в изоставени къщи и несъгласни с обществения ред; авангардистите, опитващи се да покажат необичайното лице на изкуството... Всички тези последователи на контракултурата и подражатели на отрицанието оформят модерното общество такова, каквото е днес.
Но тяхната първоначална идея за „различност” бива извъртяна на 180 градуса, в резултат на което хората започват да се групират – и съответно уеднаквяват. По улиците можем ясно да разпределим особено податливите младежи на рапъри, метъли, чалгаджии, снобари, кифли, костюмари и какви ли още не – все етикети, които правят всичко да изглежда така скучно и еднообразно, че като че ли няма нужда да погледнеш в очите и да проведеш разговор с човека отсреща – екстериоризацията и категоризирането го правят вместо теб. И евентуално ти също се превръщаш в Хайдегеровия „das Man”- само че „das чалга Man”, “das метъл Man” или „das зубър Man”. Но приликите с „човекът-маса” си остават същите, понеже ти също така говориш празни приказки, такива, каквито говорят всички, ти също машинално се съгласяваш с общоприетите порядки и ги превръщаш в свое верую (пък ако те се променят- и ти се променяш с тях), ти също гледаш възмутено на различните, просто не проумяваш тяхното инакомислие и нестандартност. Ти си имаш етикет и хората те разпознават по него- това става много лесно, понеже и те си имат своите етикети, отличителни белези, които ги „различават”, така че да знаеш към кои да се присъединиш.
Но по-горе споменатите екстериоризация и категоризиране водят не само до размиване на личността, те биха могли да имат много по-дълбоки, дори глобални последици. Защото те са предпоставка и за поддаване на манипулация – в приятелски кръг, в малкия социум на работното място, както и в големия социум, където медиите и политиката прекрачват най-личното ни пространство - това на нашите мисли и вярвания, насаждайки ни какво и как да мислим. Така злоупотребяват с човешките ни свободи. А как бихме могли да се осъзнаем и да си отворим очите, да видим истината през оковите, щом още от младежките си години се влияем толкова лесно и поглеждаме без капка съмнение натам, накъдето сочат всички пръсти?
Решението според мен е да постъпваме като Марк Твен: „Когато откриеш, че си на страната на мнозинството, значи е време за промяна.” И то не от инат, а от съмнение, което е водело и великия Айнщайн по пътя на науката.
И макар съмнението и отричането да са неща негативни и наивни, те могат да бъдат погледнати като ключ към намирането и извайването на Аза- затова и не си купувам лилави ботуши, когато списанията ми кажат, че лилавото е на мода през този сезон. Нито слушам музиката, която бълват масмедиите, нито чета популярната литеаратура за еманципирани момичета, нито пуша. Защото нито ми доставя удоволствие, нито изпитвам нужда да се променям заради и като другите.
Така оборвам песимистичното заключение на Сартр, според когото ние сме „произведени от погледа и думите на другите хора”, понеже човек е щастлив и удовлетворен от себе си когато го изпита, а не когато му кажат, че е такъв. Ето защо човек трябва да вярва преди всичко в себе си и да се създаде такъв, какъвто иска да бъде; не бива да се оправдава с обстоятелствата или да се остави повлечен от тълпата, без идентичност, на която да се уповава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар