I found my thrill on Blueberry Hill

понеделник, 13 август 2012 г.

Божеее

Брадата на Зевс го засърбяла,

затова Яхве се почесал.

Оказало се, че Аллах има въшки,

затова Ра взел, че се обръснал.

понеделник, 21 май 2012 г.

"Тъжната повест на човешкия/българския живот"

Ако случайно някой влезе в къщата,

там няма да намери никого;

ще види само прашните портрети,

коварното и празно огледало

и на вратата листът пожълтял:

„Стопанинът замина за Америка.“

Последните пет стиха от „Повест” на Атанас Далчев съдържат едни от основните елементи, типични за неговата поезия – физическото пространство и обектите-символи, които го изпълват.

Къщата, стаята, портретите, огледалото.

Също като Далчевия лирически герой в неговата къща и ние, българите, се намираме на нашия малък и удобен Балкански полуостров. Всъщност не толкова удобен, защото нещо вечно ни притеснява.

Притеснява ни гледката, която виждаме от нашия вече не затворен и черен, а широко отворен прозорец със западно изложение. И вратата вече е зейнала, а дръжката й отдавна е ръждясала, защото последният никога не затваря след себе си. Всъщност последен няма – много са обитателите, напускащи своя дом и домът става все по-пуст, а все по-самотните стопани не харесват гледката в огледалото.

Струва им се сякаш, че стрелката на часовника тук се върти по-бавно. Струва им се, че неговото слънце изгрява от Запад, а залязва натежало и самотно в градините, пожълтели от годините. Струва им се, че всички пътища на спомена са минати, но те са по-скоро забравени. И покрити с прах от колите на тези стопани, които бягат далече от къщата, стаята, портретите и огледалото.

Българите винаги са се намирали на границата между Запада и Итока. Все повече обаче се взираме в рационалния, аналитичен Запад и се отдалечаваме от духовния Изток.

Прогнилите плодове на този процес не убягват на съвременния българин. Във филма „Източни пиеси” той си казва: „Имам нужда от опора, но не ми трябва бастун. Трябва ми някаква истина, на която да се опра.”.

Опустяването на вечно търсещата човешка душа се наблюдава и в лириката на Далчев, който, сам възпитаник на Запада и последовател на немската „нова обективност” в литературата, остава незадоволен от своите търсения. Годините, старостта, смъртта и безвъвратно изгубеното време са темите, които терзаят лирическия му герой.

А в същото време от Изток отеква гласът на Буда: „Вие сте изоставили великия чист и спокоен океан и сте се вкопчили в една вълна, която възприемате като цялото на водата в стотиците хиляди морета”. Чарли Чаплин му подглася с малко ироничен реализъм, казвайки, че животът, погледнат отблизо, е трагедия, а погледнат отдалече – комедия.

Тази способност на човека да се откъсва от предметите, от света и от времето, е на особена почит на Изток, под формата на медитация. На Балканския полуостров медитация не се практикува. Тук „откъсването” има географско измерение, а не духовно. Но нали човек носи проблемите си със себе си – тогава няма значение дали сме в къщата или изън нея. Разликата е в гледката от прозореца и в онази носталгия, която ни тегли на Изток.

В края на краищата слънцето изгрява именно оттам.

събота, 18 февруари 2012 г.

Едип цар в кожени панталони

понеделник, 23 януари 2012 г.

Закони

Искате ли да бъдете щастливи в любовта си, дръжте едно почтено разстояние между вас и любимия ви. Скъсите ли това разстояние, ще изгубите любовта си.

- Учителят Петър Дънов

1. От съществуването на стабилни ядра следва, че ядрените сили компенсират електричното отблъскване между протоните, т.е. те са сили на привличане. Когато броят на протоните в ядрото нараства, нараства и електричното отблъскване между тях, което се стреми да разцепи ядрото. За да се запази стабилноста на ядрото, необходим е по-голям брой неутрони, тъй като на неутроните действат само сили на привличане. При много малки разстояния между протоните и неутроните обаче силите на привличане се сменят с ядрени сили на отблъскване.

- Основен закон за ядрените сили